„Червената панделка“ - разказ за Холокоста през погледа на едно дете
" Червената панделка " на Люси Адлингтън преплита доста същински истории на оживели в „ Аушвиц “, само че това не е документална книга. Това е могъща и вдъхновяваща история за това по какъв начин вярата оцелява даже на мрачните места.
" Това е роман за ужасяващите събития на Холокоста през погледа на едно 14-годишно дете " , сподели пред БНР Темз Арабаджиева.
14-годишната Ела умее да шие рокли. Научила се е от Баба, която е нейният най-скъп човек на света. Но Баба към този момент я няма и Ела не знае дали ще я види още веднъж. Само научените от нея умения дават на момичето някакъв късмет за живот, когато се озовава на място, където всеки ден умират хиляди. Всеки ден, съвсем без храна, съвсем без сън, в непрекъснат смут, 14-годишното дете би трябвало да шие и да крои, да дава всичко от себе си, с цел да оцелее на инат на тези, които желаят всички като нея да се трансфорат в пепел.
Ела е една от милионите, които минават през нацистките заводи за гибел. Нейната задача е да шие рокли за надзирателките в самия пъкъл на земята – „ Аушвиц-Биркенау “. И в самия пъкъл на земята би трябвало да резервира вярата, човешкото в себе си, загатна за цветовете, разнообразни от сиво, и фантазията някой ден да се озове оттатък – в мечтания Град на светлината, откъдето е нейната най-хубава другарка Роз.
Но колкото и да наподобява невероятно едно дете да оцелее на такова място, Ела намира в себе си мощ – толкоз огромна, че ѝ разрешава да се опълчи на машината за гибел и страдалчество. Защото 14-годишното момиче има проект – тя ще ушие рокля на Свободата, с която да поведе душите на оживелите отвън пъкъла.
Интервюто на Снежана Иванова с Темз Арабаджиева в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
" Това е роман за ужасяващите събития на Холокоста през погледа на едно 14-годишно дете " , сподели пред БНР Темз Арабаджиева.
14-годишната Ела умее да шие рокли. Научила се е от Баба, която е нейният най-скъп човек на света. Но Баба към този момент я няма и Ела не знае дали ще я види още веднъж. Само научените от нея умения дават на момичето някакъв късмет за живот, когато се озовава на място, където всеки ден умират хиляди. Всеки ден, съвсем без храна, съвсем без сън, в непрекъснат смут, 14-годишното дете би трябвало да шие и да крои, да дава всичко от себе си, с цел да оцелее на инат на тези, които желаят всички като нея да се трансфорат в пепел.
Ела е една от милионите, които минават през нацистките заводи за гибел. Нейната задача е да шие рокли за надзирателките в самия пъкъл на земята – „ Аушвиц-Биркенау “. И в самия пъкъл на земята би трябвало да резервира вярата, човешкото в себе си, загатна за цветовете, разнообразни от сиво, и фантазията някой ден да се озове оттатък – в мечтания Град на светлината, откъдето е нейната най-хубава другарка Роз.
Но колкото и да наподобява невероятно едно дете да оцелее на такова място, Ела намира в себе си мощ – толкоз огромна, че ѝ разрешава да се опълчи на машината за гибел и страдалчество. Защото 14-годишното момиче има проект – тя ще ушие рокля на Свободата, с която да поведе душите на оживелите отвън пъкъла.
Интервюто на Снежана Иванова с Темз Арабаджиева в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ